Автор: Лили Големинова
Вторник вечер. Седя си, пиша нещо, гледам с „половин око“ тенис с малко закъснение и изведнъж виждам „пост“ в социалните мрежи – „в мача между Григор и Джокович победи DJ Marten”. И в рамките на няколко минути медиите, социални и всякакви, направо полудяват. Пускам трескаво телевизора, превъртам и внимателно следя ситуацията – ако някой не е разбрал, след края на мача Джокович поиска от диджея да пусне песента на Камелия (която се оказа кавър на Лепа Брена, а баш оригиналът бил гръцки) „Луда по теб“, но той така и не я пусна, въпреки настояванията на Ноле за поне „30 или 20 секунди“, след което Джокович си я изпя „акапела“ заедно с публиката (притеснително много хора от дошлите на мача я знаеха).
Първо искам да кажа, че много харесвам тениса, особено много харесвам Гришо и безкрайно много уважавам Джокович. Като тенисист. Обичам много музиката – хубавата музика от всички стилове, това съм учила, с нея ми е свързана и професията. Харесвам и Мартен Роберто и неговата музикална стилистика. А самият Мартен много харесва и уважава Джокович. И чак се чудя как тези елементи, които харесвам, създадоха една безумна ситуация, превърнала се в тема на деня, породила полярни реакции и изместила фокуса от чудесното спортно събитие, довело в София един от най-големите спортисти на нашето време, благотворително събитие, средствата от което отиват за фондацията на Григор Димитров, подпомагаща талантливи подрастващи спортисти и деца с проблеми.
Оказва се, че музиката вълнува нацията ни. Щеше да е хубаво социалните медии да „гръмнат“ така, когато в един подкаст миналата година Куинси Джоунс и Фарел Уилямс коментираха своите любими музикални „парчета“ и сред тях беше изпълнение на Дамския хор на радиото и телевизията (запис от времена, когато така се е казвал този чуден хор) или пък когато Джейкъб Колиър след раздаването на Грамитата говореше за „Мистерията на българските гласове“, с които дойде после и направи концерт в София и съвместна песен. Не искаме ли така да бъдем известни по света, такова да е музикалното лице на България? Или пък когато Will Smith препоръча в профила си българската група Dayo? Да, коментираше се, но в далеч по-тесни кръгове.
В цялата дискусия след отказа на Мартен да пусне песента на Камелия има няколко пласта, някои от които много притеснителни. Заваляха призиви „да пазим българското“ и „де е България“, мнозина припознаха една поп-фолк песен като представителна за българската музикална култура. Други попитаха защо не се бил използвал този мач като възможност да представим пред света нашата музика (пак визирайки Камелия) и защо не е звучала само българска и сръбска музика. Нека да кажем, че музиката, която звучи на големи спортни събития почти никога не е регионална, обикновено се пускат разпознаваеми от всички песни с идеята, че аудиторията е многонационална. Друг драматичен призив в мрежите беше свързан с гостоприемството и как така няма да уважим искането на госта, на този голям спортист и балкански брат. Тук хубаво е да кажем, че DJ Marten не за първи път е канен да пуска музика за събитие, свързано с Григор Димитров и е избран сред всички останали възможности заради музикалната естетика, която носи. Логично, нали?! И да отворя една скоба – музикалните предпочитания на самия Григор Димитров са далеч от поп-фолка, можете да чуете част от неговия плейлист в интервю за ATP и Евроспорт, там присъстват Eminem и Justin Timberlake, което е съвсем логично, имайки предвид колко отдавна той не живее в България и космополитния му начин на живот. Може би ще си спомните и участието му в Hard to Say I’m Sorry на Chicago, заедно с Федерер и Томи Хаас с Дейвид Фостър на пианото. Така че Мартен е бил поканен да пуска музика на това спортно събитие, не се е появил там ей-така. А той от години има ясна позиция и ясно изразена музикална естетика.
От друга страна, в музикално отношение Новак Джокович е сложен казус. Неведнъж е празнувал със сръбска и българска (ама пак вариация или производна на сръбската) музика. Няколко дни преди идването си в София той поздрави българите именно с въпросната песен „Луда по теб“. От друга страна, страна само преди месец Ноле пусна снимка с един от водещите съвременни цигулари Юлиян Рахлин (който е свирил и в зала България). Знаем, че дъщеря му Тара ходи на уроци по цигулка. Защо тогава той да не поиска, идвайки в България, да ни поздрави с изпълнение на Светлин Русев и да се снима с него в София (давам за пример именно този великолепен цигулар, защото той имаше заплануван концерт в деня след мача на Григор и Ноле, но до неговото име можем добавим и други световноизвестни български музиканти и оперни певци). И тук идва големият проблем – че няма национална стратегия в изграждането на образа на страната ни в културно отношение. За да бъдат други асоциациите, когато стане дума за България. И ако Джокович иска да „влезе в тон“, да изпее друга песен. Защото Ноле не е само „Луда по теб“, той говори свободно няколко езика, играе шах, да не говорим какъв великан е в спорта въобще (не само в тениса). И ако има други жалони, може би щеше да има други музикални послания. Убедена съм, че когато е поканен на събитие или парти в някоя европейска столица, няма да поиска да му пуснат „Луда по теб“. Защото тенисът е джентълменски спорт и в него има стил, а Джокович е достатъчно умен, за да знае къде и как да се държи. И между другото, той се включи впоследствие в споменатата Hard to Say I’m Sorry, така че е можел да харесва и Chicago. Дори да е било само за да се впише.
И да се върнем на разделението на хората и как не сме се научили да „се съгласяваме, че не сме съгласни“. Всеки има право да си избира музиката, която харесва. Но изграждането на музикален вкус е въпрос и на възпитание и семейна среда, на образование и на държавна политика. Ако около нас има красота, по-лесно ще заобичаме красивото. Когато поп-фолкът присъства в журито на музикалните формати на големите частни телевизии в лицето на определени певици и му се отделя време в най-слушаното време, той става част от пейзажа. И тъй като това е един гръмогласен и обичащ да се хвали стил, той пак започва да завзема територии. И вместо в света около нас да звучи повече естетиката на един Живко Петров или Михаил Йосифов, широката публика продължава да иска „да пуснем на човека Камелия, ама как, защо се срамуваме от балканското“. Не, не се срамуваме, но на Балканите има и друга музика. По-стойностна и смислена.
Затова е притеснително, когато един бивш министър на европейските фондове валидира идеята, че да не се пусне тази песен означавало да се срамуваме от себе си и да обявява, че за компенсация ще я пусне на студентите си във Виена. Макар че най-вероятно няма да го направи.
Така DJ Мартен с неговата последователност в музикално отношение, базирана на фънка, без да иска, обедини тези, които са радетели за изграждането на добрия музикален вкус. Много музиканти изразиха подкрепата си за тази принципност, а дебатът в медиите продължава. Има допитвания в някои от най-четените сайтове с въпроси трябваше ли или не той да пусне въпросната песен. Някои го определиха като човек на деня, други – за човека, развалил празника (тук няма да цитирам изключително обидните определения, които са обидни най-вече за тези, които ги използват.). Самият Мартен отговори на всички нападки в стила на Григор Димитров – каза само че се е получил голям спортен празник. Жалко, че за мнозина най-споделяни станаха не моментите от играта на двамата великолепни тенисисти на корта, а появата им в софийско заведение/клуб. Въпрос на ценности.
Доброто в музиката (и във всяка сфера) трябва да бъде подкрепяно, а неговото разпознаване – да бъде култивирано и изграждано. А доброто в българската музикална култура следва да бъде откривано, дълготрайно подкрепяно и представяно по подобаващ начин зад граница. И тази подкрепа трябва да е на всяко едно ниво. И да има критерии. Но това е тема на друг разговор.
На корицата: DJ Marten | Снимка © Радио София, автор – Христина Иванова