„Надежда всяка тука оставете …“ Греховността сякаш е често срещана тематика в лириките на родните изпълнители. Ясен Таха, по-известен в рап средите като Тахома, чуваме да бълва змии и гущери и да сее морал. Поводът е дебютният му албум „Пъкъл“, който излезе преди броени дни. Ясен се прочу с продуцентската си работа с Радо от Logo5, но бързо си пробива път и като изпълнител и текстописец, за да ни изненада с концептуален дългосвирещ албум, вдъхновен от световете на Данте и нашия, на Земята.
Кой е Ясен и кой – Тахома? Кажи ни нещо, което малко хора знаят за теб?
Ясен е един обикновен софиянец, който бачка и си плаща данъците и е благодарен за хората около себе си. Той се оглежда, слуша и се усмихва. ТАХОМА действа, езикът му е остър и, когато излезе на сцената, къса ризи и синджири.
Спомняш ли си как музиката стана част от живота ти? И ти – от нейния?
Първият стил, който прослушах и отговорът на въпроса в лексиконите „К‘ва музика слушаш?“, беше РАП. “Знания, мъдрост и разбиране” и “Боздуган” от българските и примерно Ready to Die и Enter the Wu-Tang (36 Chambers) от тези на английски език бяха от първите албуми, до които се докоснах благодарение на семейство и приятели. След време, в седми клас, слушах и групи като Nirvana и System of a Down, и покрай съученици на сестра ми подхванах китарата. Така през годините съм се потапял във всичко от рок опери до Kanye West, та затова може да съм малко ексцентричен в рапа си.
Има ли някой или нещо, който много е повлиял на изграждането на авторския ти стил?
Със сигурност не мога да посоча едно такова нещо. Точно защото ако въобще имам някакъв стил, то той представлява една тема, която разчита на голям набор от препратки, които да я подхранят – може да са думи на други рапъри или сцена от филм на братята Коен, или мислите на някой готин французин от средата на миналия век. Така наречената поп култура е горивото за моите песни.
Дебютният ти албум излезе преди дни. Може ли да се каже, че “Пъкъл” е отроче на карантината, или е отдавна замислян проект?
Идеята се роди лятото на 2019, когато направих едноименното парче заедно с AK-92 и не знаех какво да правя с него. Мой много близък приятел ме посъветва да има по нещо и за Рая и за Чистилището, след като бях ползвал Дантевия Ад за вдъхновение. Оттам писах на Камен (Колев) и му предложих да работим заедно по музиката. Започнахме да си пращаме бийтове и референции, като благодарение на него цялото нещо зазвуча прекрасно. Оттам се започна с текстовете и невероятните хора от Octave Collective ми предложиха да записвам в студиото им. Между всичко това се роди и идеята да представим парчетата с цяла банда. Така се създаде DA HOMIES, което е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали в попрището досега. В групата сме аз, Михаил Савов на барабани, Орлин Браняков на бас китара, Skrugie зад грамофони и дръм машини и Ралица Тонева с божествените си глас и умения на сакса. Със сигурност карантината повлия, и то положително на цялото нещо, защото първоначално трябваше да го „издадем“ април месец, но едно от парчетата (Човешката комедия) беше тръгнало в доста грешна посока и след това го пренаписах около 13 пъти. Едва средата на август го завършихме.
Поздравления за изпълнението на концепцията! Кои са деветте кръга на Ада според Тахома?
Според него, те не са девет, а 999. Или седем милиарда. Яка е идеята в „Ад“ и в Purgatorio за contrapasso – че всеки заслужава страданието според греха си и че колкото и да е жестоко, то няма да е по-ужасно от това, което грешното му действие е нанесло на пострадалите от него хора.
Смяташ ли, че днес все повече се размива границата между “добро” и “зло”? И така като сме тръгнали, кои са най-разпространените съвременни грехове?
Това е интересно, защото те се размиват благодарение на тази дихотомия на крайностите – добро-зло, синьо-червено, ляво-дясно, бла-бла. Моралът е една измислица на еволюиралите маймуни, които сме, но в това няма нищо лошо. Напротив – има измислици, които са важни – закони, държава, демокрация, думички като „чест“ и „свобода“. Благодарение на тях всекидневно подписваме договори едни с други за това да живеем заедно по-добре от вчера. Затова смятам, че най-големият грях, който е от оригиналните седем (още измислици) е ленност. Той води до апатия и невежество, а те сами по себе си водят до страх и омраза. А да си мързелив е избор.
Ще се съгласиш ли с мен, че рапът е стилът за морал – че изпълнителите не се притесняват да изразят истинските си мисли, да упрекнат деликатно (или не чак толкова) някои обществени и личностни пороци?
Определено съм съгласен! Затова слушам и затова се пробвам да съм изпълнител именно в този стил. Просто в рапа изпълнителите лесно могат да бъдат “preachy” (проповедници), което е супер, освен когато се прекали и може да стане скучно и да се постигне обратния ефект. Харесвам рапъри (и артисти като цяло), които могат да кажат доста смислени неща и да излагат тезите си, било то етични или дори политически, но същевременно да не се вземат твърде насериозно. Ето аз по-горе проповядвам доста сериозно, но кой бях аз, че да се правя на голямото добрутро.
Кои са българските изпълнители, които следиш с интерес? Какво ще ни препоръчаш да си пуснем?
От рапа ще се опитам да ги изброя на крюта, защото е по-генгста – Ф4, So Called Crew, Голям Юс, 5 O’Clock, Пълна Скръб Мъртъв Клан. Иначе извън този, изпълнен с его, жанр, следя с интерес DAYO, C-Mo, Desy, Елена Сиракова, Polina, Leena . Бийтмейкърите също ще ги спомена, защото те са факаният гръбнак на всичката музика в България – Камен, Boyan, Гена, Kay Be, iTrak, Kinxkelvin, Trombobby, Madmatic, VRX, Blajo, като има и други “маестро-та”, но тези ми бяха на върха на езика.
Снимки: Велко Велков
