Изкуството е свобода. Тази свобода, обаче, всячески се опитва да бъде ограничена от навлезлия от доста време насам принцип на масово демонстративно изказване на субек(нега)тивно мнение. Сякаш някои от нас са високопоставено жури, чиято оценка е от изключителна важност. Покрай разговора ми с новия ни гост във “Виж музиката” си спомних за онази универсална мярка, с която се определя дали дадено парче изкуство да остане в пространството около теб – усещането. Когато го има усещането, въпросът дали въпросното късче изкуство ти харесва се явява напълно излишен. А оценките и критиката – те остават за професионалистите. Изкуството е свобода …
Разкажете ми за творческия път на Веско Кунчев от самото начало. Предопределен ли беше той?
Да! Предопределен е! Започнах на шестгодишна възраст. Майка ми много силно искаше да ме направи цигулар. Започнах да свиря на цигулка, но няколко години по-късно ме преориентираха към виолата – като баща ми. Баща ми беше виолист. След това ме приеха в Музикалното училище на десетгодишна възраст – трети срещу четвърти клас. Това може да се приеме като началото. Тогава майка ми имаше много силно влияние над мен. Посещавахме заедно прожекции на музикални филми. Например, филмът ABBA: The Movie 1977, филмът за Elvis (1979) – под тяхното влияние се породи влечението ми към рока и модерната музика, както и желанието ми да се кача на сцената като музикант.
Коя е групата, която най-силно е повлияла на развитието Ви като музикант?
Accept са една от първите метъл банди, на които бях голям фен. Повлияли са ми в много аспекти. Допускам, че подсъзнателно са ме насочили към смесицата между рок музика и класическа музика. Използват доста класически елементи – особено в Princess of the Dawn или Metal Heart, за чиято интродукция е използвана известна тема на Чайковски. Солата им също са силно повлияни от класическата музика. Accept са пионерите на траш метъла, още преди Голямата четворка. Може да се каже, че парчето им Restless and Wild е първото в историята на траш метъла. Все още слушам старите им албуми и чувствам голяма благодарност към тях.
Как се вписва виолата в рок и метъл музиката и изисква ли специална адаптация, за да се влее в тези стилове (специална звукообработка / ефекти / начин на звукоизвличане)?
В метъла като цяло няма много изпълнители на виола, но пък може да се каже, че Бетовен e един от създателите на метъла, така че виолата в метъла има своите представители от преди доста векове. Това, което се изисква за успешното внедряване на виолата в метъла и рока, е страстта и духовната сила, за да може да се създаде силно усещане у слушателя – без допълващи ефекти. Няма нужда от distortion – това трябва да идва от душата.
А какво е да си рок музикант в латино частта на света?
Животът на рок музикант в латино частта на света и по-конкретно в Испания, където живея вече много дълго, е изключително земен и нормален. Ако мога да се пошегувам – през деня рок музикантът кара такси, а вечерта свири в операта. ☺ Не мога да кажа, че животът там се различава с нещо в сравнение с останалите места по света – няма нищо общо с начина, по който го представят в теленовелите или американските филми, например. Има приливи и отливи – много успешни творчески години, наситени с турнета и пътуване, и други моменти, които са значително по-спокойни. Хората, с които съм свирил в Мексико и Аржентина, са изключително топлосърдечни. Публиката също е невероятна. Рядко съм виждал подобна публика в Европа. Хората там са много горещи. Знаят песните от-до и оказват страхотна подкрепа по време на участията. Невероятно е да свириш в латино частта на света и особено да имаш фенове там.
Да поговорим и за една неочаквана за мен Ваша страна. Метафорично казано, колко високо стигнахте в Хималаите?
Занимавам се с дзен будизъм от много години, като през последните три години бях дзен будистки монах. Казвам „бях“, защото вече се оттеглих от колективните духовни практики и в момента следвам духовния учител, който е вътре в мен. Прекарах два месеца в Индия, като имах възможността да посетя някои свещени места. Посетих Лумбини в южната част на Хималаите, където е роден Буда, както и Ришикеш и Бенарес… Бях един духовен турист. В крайна сметка духовността е навсякъде около нас.
И отново към музиката. Формите на виолите Ви са непредвидими! Кой стои зад дизайна и създаването им? Разкажете ми повече за любимите си инструменти!
Тази цигулка (на снимката горе) води началото си от рок-цигуларя Марк Ууд Wood Violins. Тя е със седем струни, което я прави комбинация между четири инструмента – цигулка, виола, чело и контрабас. Изработена е от лютиери в Щатите. Любимият ми инструмент е друг… Инструментът на баща ми – над стогодишна немска виола с прекрасен звук.
Знам, че точно с тази немска виола е записан дебютният албум на проекта BULGAR Display of Power. Любопитен съм за процеса на работа с Jorge Furni.
Жоро прие да участва в този проект, който го заинтригува много заради любовта му към рок музиката, наред с отдадеността му към класическата музика. Той доста бързо възприе идеята. Жоро „метализира“ парчетата, като добавя тежката чело-метъл-част. Например, изсвирих едно изцяло фолклорно парче, а той, от своя страна, “внедри” с челото си въпросния метъл звук. Този подход разви доста от песните в албума.
Има ли препратка в заглавието към епичния Vulgar Display of Power на PanterA?
Заглавието е игра на думи, като влиянието от PanterA е малко или е по-скоро под формата на капки. Думите, подбрани в заглавието, са симбиоза между българското и метълското, като възприемаме думата power в смисъла на енергия. Българската енергия = BULGAR Display of Power.
Останаха ли “недезинфекцирани” мозъци и кои са хората, за които е предназначена музиката ви? Как могат да достигнат до нея?
Нашата музика е предназначена за всички слушатели – в нея има от всичко по малко. В нея, отчасти несъзнателно, са включени всички влияния и преживявания, които съм имал през годините. Смятам, че музиката ни ще е интересна за всеки, който я открие. Хората, които не я харесват, разбира се, имат свободата да не я слушат.
Разкажете ми по нещо за всеки от замесените гост-участници в албума!
Разбира се. Основните замесени са: Daniel Tejedor – барабани, Дани е голям талант със страхотен звук. Джаз барабанист, бивш барабанист на Amparanoia; Antonio Nuñez – бас. Той е басист на известната в Испания гръндж-алтернативна група Undrop; Tirtha Tomas Rundquist – вокал. Той заедно с мен е ко-продуцент на албума. Вокал на групата Undrop и настоящ китарист на групата Macaco. Комбинация от хора, която превърна BULGAR Display of Power в това, което можете да чуете …
Визуализациите към песните Speedy Wo и Metalsko horo са зашеметяващи… Кои за Вас са най-паметните моменти в създаването им?
Speedy Wo възникна от една зашеметяваща драма между мен и една моя бивша любов – мексиканка. Вдъхновението ме връхлетя след като се разделихме. Metalsko horo е една метълско-българска енергетична симбиоза. Началото ѝ беше поставено още докато бях ученик, като фолклорната част е дело на моя приятел Живко Кръстев. Метъл елементите са мои. Желанието ни беше да „размажем“ публиката с енергията на българския фолклор, преплетена с енергията на метъла. В тази песен можете ясно да уловите тогавашните ми влияния – Slayer, Pantera, Metallica, Ministry… и малко индъстриал влечения по време на солото на виолата.
Разполагате ли с всичко необходимо, за да създадете най-доброто, на което сте способен на този етап? В този ред на мисли какво да очакваме от Вас в обозримо бъдеще?
Да. Смятам, че разполагам с всичко като години опит, турнета, изживявания, много добри музиканти. Мисля, че сме заредени с енергията и се надявам да разполагаме със здраве и сила, за да направим стойностни концерти и да заредим хората със страхотни емоции и незабравими моменти – това е най-важното.
Къде е мястото на музиката през 2021? В музикалните платформи или на живата сцена? Какво бихте искал да срещате по-често на музикалната сцена през 2022?
Музиката през 2021 общо взето беше погребана заради COVID кризата. Не съм напълно съгласен с изпълненията чрез дигитални платформи. Те, разбира се, са подходящи за информиране по отношение на музиката, но не и да бъдат основния предавател на музиката. Музиката трябва да се изживее лице в лице с публиката. Ако мога да си позволя да бъда краен, бих направил сравнение с отношението дигитални платформи – музика на живо / порно филм – любов с любим човек.
Кое е последното музикално откритие, което бихте искал да споделите с читателите ни?
Последното ми музикално откритие е невероятната шведска метъл група Diablo Swing Orchestra. Горещо препоръчвам на читателите на проекта “Виж музиката” да ги чуят!
След толкова време с музикален инструмент в ръцете, коя е най-сигурната рецепта за нестихващо вдъхновение?
Няма сигурна рецепта за вдъхновение… Поне аз не знам такава. Но да станеш сутрин и да благодариш, че си жив, че си здрав и че можеш да направиш нещо ново, да се вдъхновиш от приятел, от природа, от преживявания, да виждаш вдъхновението във всеки един момент – в страданието, в радостта – да търсиш вдъхновението и да го въплътиш в изкуство – това би било доста добро начало на рецептата.
Кое е нещото, което най-силно развълнува Веско Кунчев в последно време?
Най-много в последно време ме развълнува начинът, по който се приема нашият албум и положителните коментари и критики от публика, фенове, приятели, списания и критици, които са много приятно изненадани. Развълнува ме реализацията на албума и сбъдването на мечтата ми той да бъде създаден. Благодаря за поканата за това интервю и се надявам да се видим скоро. Може би в София през пролетта…
Фотограф: Javier Ayuso