Автор: Стефан Стефанов
Българската сцена може да не е особено голяма, но в последните години поне е разнообразна, и това все пак е нещо. Много артисти влагат всичко от себе си, за да има вълнуваща музикална среда и през 2024 г. да се случват редица събития, дори в разгара на ваканционния сезон. Към момента в София има за всекиго по нещо, а в някои случаи има за всеки по много, какъвто беше случая с концерта на 17-и юли. Това не е анекдот, но ако беше, щеше да започне така:
“По-голямата част от познатите музикални стилове влизат в един клуб и…”
Vataff Project откри събитието в Маймунарника и всеки опит да се определи жанрът на този проект ще стигне до безпомощност. Електронните влияния са многобройни, етно елементите са отчетливи, но най-важното тук е звуковата среда. Атмосферата бива създадена бавно, разгъва се плавно във времето, за да донесе цялостно усещане за природа, която разцъфтява насред електронния пейзаж. Този проект се развива, допълва и обогатява от началото на века, като резултатът в наши дни е един концептуално завършен и много експериментален стил.
При всички положения Vataff Project създаде подходящата нагласа за сета на Миленита, която разпръсна дори още по-богата музикална еклектика в нощта. Повече от две десетилетия певицата е един от най-отчетливите, самородни таланти на българската сцена – музикант, който в еднаква степен е способен да създаде парти настроение или послания с трапчива бунтовност. Тази постоянна във времето амбивалентност не само изгражда устойчивост на творчеството във времето, но позволява на музиката да достигне до всякакви хора. И музиката на Миленита наистина е за всяко настроение, на български и на испански, за слушане или за танцуване.
Когато певицата излезе на сцената, тя има да каже важни новини новини, като това че “Има любов”. В другия случай Миленита носи един порив на недоволството със саркастично намигване в един познат “София – град, душеяд”. Темата някак е продължена в “Брак” – една по-мрачна вселена, където истината трябва да бъде казана в очите, защото ушите не чуват. Иронията в тази песен оголва една реалност, която само леко е завоалирана с улична поезия. С две думи, Миленита е артист, който е способен да артикулира значими теми по един много достъпен начин, просто защото в посланията има горчив хумор, но не и дидактичност.
Третият сет на концерта беше запазен за Kottarashky & The Preachers, с което цялото събитие получи завършен вид. Това е чисто нова банда с дебютен материал отпреди няколко месеца, а феновете на Kottarashky, които не са слушали албума, вероятно ще бъдат изненадани колко различни идеи са вложени в този проект.
Многобройните влияния и тук са налице, но рок звученето доминира и това допринася за един съвсем друг тип изживяване. Същевременно слушателят едва ли може да се досети, че това е едва 4-5 концерт, като се има предвид колко стегнато звучи бандата. Причината за тази увереност е, че в Kottarashky & The Preachers са се събрали музиканти с голям стаж на българската сцена и те без проблем провеждат една трансцедентална проповед.
Сетът на Kottarashky & The Preachers не беше дълъг, но беше съдържателен. Стана ясно каква е посоката, беше подчертано че нищо старо не е забравено, но много ново е научено. Към момента това е перфектната симбиоза между електронна и рок музика, един запомнящ се звук , който не прилича на нищо друго на българския музикален пейзаж.
Снимки: © Стефан Стефанов