За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Underground Cello Quartet: Виолончелото като лъч светлина в съвременната музикална индустрия

Свързваме понятието underground (сцена) в популярната музика с интересни неща, повечето от които ни водят към рок, пънк, хардкор, тежки китари и много младежки бунт. Разбира се, не отсега, не и от началото на 21 век, а от епичните десетилетия след Втората световна война в САЩ и Обединеното кралство и бурните последни две десетилетия на 20 век у нас (и изобщо зад рушащата се Желязна завеса). В общи линии по времето, когато са родени нашите гости тази седмица. Затова в началото на 2022 бях приятно изненадана да присъствам на очаквано класически концерт на 4 виолончели, които бодро заявяват своята различност и амбиции под името Underground Cello Quartet. И да послушам елегантни и вълнуващи транскрипции на класически репертоар от Моцарт, Фитценхаген, Росини, Голтерман, Албениц и за финал – Пиацола, ах, Пиацола. А моята душа, която мина (и) през фанатични времена на преклонение пред Apocalyptica, се изпълни с удоволствие и любопитство към този Underground Cello Quartet…

Да поговорим за идеята на квартета – как, кога и защо Underground?
Съставът се зароди се по времето на пандемията. Тъй като всички концерти бяха забранени, започнахме да се събираме да свирим в едно подземие – от там дойде и идеята за името Underground Cello Quartet. Всяка седмица с наши приятели, в различни формации си организирахме частни камерни концерти. Един ден буквално на шега решихме да направим изцяло виолончелов концерт с по бира в ръка. Хората ни харесаха, което означаваше много за нас, защото на една педя от сцената седяха може би едни от най-добрите музиканти в България. Виктор даде идеята да станем професионален челов квартет, какъвто до този момент в България не е имало.

Музикантите, които на този етап са в състава му – нека Ви представим накратко.
Виктор: Казвам се Виктор Трайков. Преподавател съм по камерна музика в НМУ “Любомир Пипков”, свиря в различни камерни състави, както и в камерния оркестър Drop Down Community.
Теди: Казвам се Теодора Атанасова и съм виолончелист и преподавател по виолончело в НМУ “Любомир Пипков”.
Момчил: Аз се казвам Момчил Пандев и съм в четвърти курс в Националния музикална академия,, Панчо Владигеров” в класа на доц. Атанас Кръстев.
Наско: Казвам се Атанас Кръстев и преподавам виолончело в НМА “Панчо Владигеров”. Редовно концертирам с различни камерни състави и често взимам участие като солист на много български и международни оркестри. 

Жанровите предпочитания на всеки от вас по отделно и на всички заедно – разкажете ни за тях?
Нямаме такива. Нашият репертоар варира от опери, танга, та чак до съвременни произведения. Във всеки от тези жанрове има нещо различно и интересно, което ни предразполага към различен мироглед. И четиримата слушаме както класическа музика, така и джаз, рок, защо не и хип-хоп. Можем да кажем, че просто харесваме качествената музика. 

Виолончелото е един от инструментите в любимото ми трио в класическата музика заедно с пианото и валдхорната. Разкажете ми как всеки от вас избра челото. Или беше обратното?
Виктор: С виолончелото се срещнахме доста случайно. В моето семейство няма други музиканти, аз съм първият и засега единственuят. Като дете постоянно си подпявах и подсвирквах, та в един момент майка ми реши да ме запише в детския хор “Радиодеца”. След като издържах конкурс колелото се завъртя и с мама бяхме изпратени на консултация в Музикалното училище, за да се разбере кой инструмент е най-подходящ за мен. Имам бегъл детски спомен как една странна жена погледна ръцете ми и изрече вълшебната дума “виолончело”.
Теди: Аз започнах да свиря първо на пиано. Случайно станах свидетел на провеждащ се урок по пиано в детската градина, докато минавах по коридора. Залепих се за вратата и не исках да си тръгна докато нашите не ме запишат. Впоследствие учителката ми ме посъветва да помисля за друг инструмент, понеже ръцете ми бяха много малки, а аз – парадоксално или не – си избрах виолончелото. Влюбих се в звука от първата секунда и не ме интересуваше, че е по-голямо от мен.
Момчил: Моят случай беше доста случаен. Като малък ходих на плуване и една позната ми сподели, че ще се явява на изпит в Музикалното училище. Баба ми се заинтересува и го сподели на родителите ми, които нямаха нищо против и особено да имам някаква обща култура от класическата музика. И тъй като те не знаеха как ще се справя, а аз исках да свиря на ударни или тромпет, си мислеха, че ще вляза с последно класиране и затова баща ми е написал като първа опция виолончело,  а като последна – ударни. Но учудващо за тях влязох с първо класиране и така започнах да свиря на виолончело.
Наско: Идвайки от семейство, където виолончелото беше неизменна част от ежедневието – баща ми и сестра ми са виолончелисти – някак естествено дойде решението ми и аз да избера виолончелото като професия.

Как бихте описали какво означава за вас виолончелото с 3 думи? А с 3 изречения?
Виктор: Един прекрасен избор.
Виолончелото е мой приятел. Заедно сме от 30 години. Цял живот го нося на гръб.
Теди: Музика, смисъл, усъвършенстване.
Виолончелото е начинът ми да се изразявам. То е най-специалното нещо, което ме кара да искам да съм по-добра всеки ден. И е най-голямата ми любов досега.
Момчил: Виолончелото е нещото, което те кара да ставаш всеки ден с желание. Tо е спасителят в ежедневието ти, чрез който можеш да се отдръпнеш от реалността. Изключително диапазонен инструмент, който ти позволява да изкараш различни тембри и нюанси от него.
Наско: Живот, работа, любов.
Начин на живот. Хоби, което работя. Най-голямата ми любов. 

Да поговорим за Underground Cello Quartet – какви са Вашите мечти за развитието на това стилно камерно творение?
Мечтата ни е Underground Cello Quartet да изгради име на класически струнен квартет. Какво имаме предвид? Първата асоциация на публиката, виждайки квартет от четири виолончели, е свързана с атракция и комерсиална програма. Нашата идея е чрез високо ниво на работа, подготовка и добре подбран репертоар да накараме публиката да ни възприеме като класически струнен квартет. Разбира се сме наясно, че подобен състав като UCQ е нещо свежо и необичайно за българската сцена и се надяваме това да привлече нова публика към класическата музика.

Как виждате развитието му като репертоар?
Имаме шанса да работим с млади и талантливи български композитори. За нас беше голяма чест, че едва няколко месеца след основаването на състава Румен Бояджиев-син изяви желание да напише произведение специално за нас. А на последният ни концерт изпълнихме творба от Иво Паунов, която беше първата от цял цикъл Фантазии, чиято премиера предстои. Силно се надяваме в наше лице съвременните български композитори да намерят вдъхновение в създаването на нови творби. Като бъдещ план можем да обявим намерението си да запишем собствен албум, съставен от нови български произведения. 

Съвременната българска музика за виолончело – какви са вашите наблюдения?
Хубавото е, че има изключително много стойностни произведения написани за този инструмент, било то за  соло виолончело  или в камерен  състав. През целия 20 век се наблюдава  все повече  тенденцията виолончелото да се използва като солиращ инструмент от редица известни наши композитори като започнем от Панчо Владигеров, Красимир Кюркчийски, Марин Големинов и много други. За нас е огромна радост, че и за нашия виолончелов квартет вече се пише оригинална музика.😊 

Съвременното обучение по виолончело – новите таланти, смяната на поколенията, класическите инструменти почти в средата на 21 век. Едновременно като преподаватели и артисти на сцената какви са впечатленията ви?
Много сме щастливи, че в последните години има много голям интерес към виолончелото и все повече деца избират именно него за инструмент, който да изучават. Разбира се, в съвремието ни децата имат хиляди възможности пред себе си и една голяма част не избират музиката за своя професия, но досегът до класическата музика и изучаването на музикален инструмент обогатява и развива изключително много вътрешния им свят. Много са талантливите деца в България и в момента расте едно цяло поколение бъдещи виолончелисти с чудесно равнище. 

Една от основните трудности, с които се борим непрестанно като преподаватели, е да поддържаме интереса на учениците жив, защото в днешно време сме свикнали и искаме всичко да се случва мигновено – натискаш копче и разбираш новините от цял свят, с един клик в интернет имаш достъп до цялата информация, която ти е нужна, а за овладяването на музикален инструмент са нужни голямо търпение, постоянство и вяра, че ежедневния труд ще доведе до резултат някога в бъдещето. Това е нещо много трудно за децата на 21 век, но именно чрез подобни занимания можем да възпитаваме тези качества в тях и дори тези, които не станат музиканти, да станат хора с изграден естетически вкус и критерий и да бъдат способни да оценят таланта и усилията на всички, които се занимават с подобен тип изкуство.

Безпрецедентната COVID криза засегна по много начини учебния процес, какви ползи и какви щети можем да видим като следи от нея?
Както във всяко нещо, така и в COVID кризата можем да открием много негативи, но и известни позитиви. Със сигурност едно от негативните неща беше, че децата нямаха достатъчно изяви на сцена и жив контакт с публика. От друга страна, те се научиха да прилагат в ежедневието си всички достъпни модерни технологии. Ежедневно се налагаше да се записват, което е много полезна практика за самонаблюдение и повишаване качеството на самостоятелната подготовка. Откриха се много нови онлайн платформи, чрез които учениците имаха възможността да наблюдават и да се сравняват с свои връстници навсякъде по света, което допълнително ги мотивира да работят по-усърдно и качествено.

В последните 20 години виолончелото навлезе безапелационно и подобаващо ефектно в поп културата: Apocalyptica, 100 Cellos, 2Cellos … UCQ. Може би е по-точно да кажем, че то възвръща популярността си като заема мястото, което заслужава. Да не говорим, че е време проекти като Vivaldi Metal Project, например, да добавят в състава си виолончели 🙂 Как си обяснявате това?
Виолончелото е един от най-обичаните инструменти. Неговата мултифункционалност го прави атрактивен и подходящ инструмент за изпълнение на всякакъв стил музика. Естествеността и дълбочината в звученето на виолончелото е основната причина то да се вписва навсякъде. В последните години все по-често чуваме виолончелови сола във филмовата музика, много от поп изпълнителите го предпочитат и използат в своите песни и клипове. Разнообразният му диапазон позволява на него да звучи от барок та чак до рок. Затова за нас никак не е изненадващо, че инструментът намира все по-голяма приложимост в музикалната индустрия.

Бихте ли описали мечтания концерт за всеки от вас – репертоар, сцена, може би публика?
Виктор: Моят мечтан концерт вече се състоя. Всъщност бяха серия от концерти. По време на локдаун, в подземието, в което се роди квартетът, свирейки всяка седмица с добри приятели и страхотни музиканти. Мога да кажа, че тези няколко месеца, изпълнени с камерни концерти, бяха най-хубавата сцена в живота ми. Публиката беше съставена от изключително качествени музиканти, за по-добра не мога да се сетя.  Да свириш на таен класически концерт? Не звучи ли страхотно?
Теди: Всеки концерт, след който слушателите си тръгват заредени, обогатени, удовлетворени и с желание да се върнат отново за мен е сбъдната мечта и е това, към което се стремя при всяко едно излизане на сцена. Щастлива съм, че на концертите ни с UCQ виждаме много познати лица всеки път, което за нас е знак, че дори и съвсем в началото на развитието си, вече имаме своя вярна публика, която с нетърпение очаква нашите изяви. Но понеже съм от Пловдив, бих искала някой ден да имаме концерт на Античния театър в родния ми град.
Момчил: За мен всеки концерт е мечтан, защото това е един шанс, от който си вадиш негативите и позитивите. Независимо дали солов, в камерен състав или оркестър. В зала България или Концертхаус в Берлин, винаги се целя в това да съм доволен и най-вече слушателите да са доволни от това, което получават като резултат от нашия труд. Ако са доволни и аз съм доволен.
Наско: Всеки един концерт е сбъдната мечта.

А за Underground Cello Quartet?
И четиримата сме приятели от години, много преди да започнем да свирим заедно като квартет. Още на първите ни сценични изяви усетихме удоволствието от това да музицираме заедно без никакво напрежение и стрес. Затова ние се наслаждаваме максимално на всеки наш концерт, понеже чувството да свириш с приятели за нас вече е една сбъдната мечта. Надяваме се музикалният ни път да ни отведе към нови и непознати сцени. За нас мечтаната публика е тази, която си тръгва удовлетворена след наш концерт, и която сме сигурни, че ще се върне отново. 

Като солист-музиканти кой концерт за виолончело и оркестър мечтаете да изпълните? И къде?
Виктор: Хайдн – концерт до мажор с Die Deutsche Kammerphilharmonie Bremen.
Теди: Един от концертите, които все още не съм изпълнявала с оркестър, а винаги съм мечтала, е този от Веселин Стоянов.
Момчил: Бих искал да изсвиря концерта за виолончело и духов оркестър на Фридрих Гулда с Метрополитън оркестра в Карнеги хол. 
Наско: Прокофиев. Симфония-концертанте. С добър оркестър и добър диригент. 

Дигиталните платформи за добро или зло настъпват повсеместно в музикалната индустрия. Какво е вашето мнение за присъствието им?
По-скоро са полезни. Развитието на дигиталната музикална среда дава нови възможности на изпълнителите. Такива, каквито преди 20 години са били в сферата на научната фантастика. Според нас за един музикант е безценно да има  достъп до различни записи на най-големите изпълнители от настоящето и миналото. В съвременните дигитални платформи човек може само с цената на няколко “клика” да и чуе и види такива изпълнения, да се запознае с различните стилове на интерпретация на различните изпълнители, да сравни собственото си ниво с тяхното. Съвременните средства за звукозапис също са полезни и дават възможност на музикантите да са винаги наясно с това, което чуват от тях слушателите, като така бързо да сверят часовника си и да знаят върху какво имат да работят занапред. Достъпът до дигитални музикални платформи спомага за разпространението и рекламирането на един състав и ние не виждаме нищо лошо в него. Разбира се, като лошо влияние може да се отбележи все по-честата замяна на реално записана музика с такава, която е компютърно генерирана. Но, както във всичко останало- и тук монетата има две страни.

Поглед напред към 2022 и 2023? Какво е неочакваното нещо, което очаквате?
Турне. Албум. Няколко албума. Увеличаване на бюджета за култура. По-голям интерес към класическата музика… 

Вашият коментар

*

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg