Автор: Пламена Петрова
Grimaze е метъл група от София. Сформирана през 2013 г., бандата е активна част от родната ъндърграунд сцена. През годините Grimaze преминават през няколко смени в състава. Актуалният лайнъп на групата е: Павел Крумов (вокали), Мелина Крумова (китара), Георги Иванов (китара и вокали) и Филип Коларов (бас). Дебютният им албум Planet Grimaze е издаден през 2018 г., а наследникът му излиза шест години по-късно. The Heart of a Collapsing Star е издаден на 1 септември 2024 г. Записите са осъществени едновременно в България и Швеция, като вокалите, китарите и баса са записани в Urban House Studio в София, а барабаните – в SDFX Studio в Стокхолм от Яне Ялома (Dark Funeral, Evocation, Despite). Албумът е миксиран от Даниел Бергстранд и мастериран от Лорънс Маккрори.
The Heart of a Collapsing Star надгражда дебютния албум и показва един по-зрял и безкомпромисен стил, както казват самите Grimaze. Стилът на групата е труден за определяне. Фюжън от поджанрове на метъла, бягащ от еднозначна класификация. Най-застъпен е дет метълът, но смесен с елементи на груув, прогресив, траш и алтърнатив метъл. По-важно е, че бандата има разпознаваем стил. Някои ключови характеристики от първия албум са запазени: тежките рифове, стабилния ритъм, суровата енергия на музиката. Албум номер две обаче бяга от дуум метъл влиянията, застъпени в дебюта и представя по-ударен, стегнат и шлифован саунд. The Heart of a Collapsing Star е концептуален албум, чиито 8 песни превеждат слушателя през една история за трудния път към себепознанието. Музикалният разказ борави с космическа образност, но смисълът е по-скоро интроспективен: космосът вътре в нас, осмислен през символиката на космоса отвън. Албумът показва богата палитра от изразни средства и на музикално, и на текстово ниво. И доколкото в лириките има някои граматически пропуски и неясни фрази, има и известна доза поетика. Тя се открива в мотивите, свързващи парчетата от историята: светлината, смъртта, истината и звездите са сред образите, които изграждат наратива на албума. Бездната е друг символ, който препраща към екзистенциалното търсене на човека и резонира с темите в него: самота, смисъл, смърт. Анафората и анжамбмана са силно затъпени в лириките и освен доза поетика, придават усещане за издържаност на емоционалното и смислово акцентиране в текстовете.
The Heart of a Collapsing Star е техничен албум. Силно. И това не винаги е позитив. При някои песни изниква въпросът дали говорим за изявен музикантски почерк или демонстрацията на технични елементи е опит да се прикрие известна еднообразност. Все пак, това не е така за целия траклист: някои от песните имат динамични композиции, които поддържат интереса успешно. Синглите са подбрани чудесно. Това са песните, които показват музикантите и албума в най-добрата им светлина. През тях можете да добиете представа за звученето и настроението на албума. Cosmic Solitude е може би най-динамичната композиция в албума. Редуването на лиричен, атмосферичен пасаж с ударен пасаж, където барабаните са на фокус, прави интрото интересно и задава тона на закриващия трак. Майсторското изграждане на напрежение, мелодичните елементи и изразеният груув правят тази песен един от акцентите в траклиста. Това е един от траковете, където вокалите разчупват калъпа и се осмеляват да внесат разнообразие в рамката на албума. Отделните елементи резонират и създават разчупентрак със завършено звучене и задържаща вниманието композиция. Gripping the Spirit също борави умело с контрасти. Моментите на забавяне след бърз пасаж са добре подбрани и изпълнени. Рифовете и бриджа са сред достойнствата на песента, в която на фокус са бързите барабани и внесената през ритъма раздвиженост. Други песни, които заслужават внимание, са Liquid Chaos и Pillars of Creation. Умело контрастиране, стакато, брутални рифове и бриджове, които заслужават отделно преслушване. В останалите песни също може да се открие своеобразна красота, храна за размисъл и сурова агресия. Тези тракове обаче показват най-много динамика и креативност в композициите.
Специално внимание трябва да се обърне на барабаните. Не само защото са много технични, но защото това е един от основните елементи, приковаващи вниманието. Ритъм секцията работи извънредно и резултатът обикновено е чудесен, ако и да отива в посока на подчертана предсказуемост в няколко трака. Можете да чуете прекрасни примери за бластбийт, майсторски използвано стакато и интересни преходи между бързи и по-бавни пасажи. Музикантите боравят добре с контрасти, умело поддържат ритъма и усещането в песните. В голяма степен за това допринасят китарите: с тежките рифове, изявения дисторшън и агресивния саунд, те поддържат баланса между мръсния звук на груува и безкомпромисната техничност на екстремните стилове, от които са повлияни композициите. И стигаме до вокалите, които са сносни и добре изпълнени. В изпълнението има емоция, усеща се хъс и известна суровост на звука, но липсва многообразие. При артикулацията също има какво да се желае. Удължените вокализации са сполучливи, на места има опит за разнообразяване на звученето, но сякаш нещо не достига. Открива се дори речитатив, който е добра идея, но някак се губи в мощния инструментал. Нещото, което не изчезва, обаче, е енергията. Grimaze брилянтно боравят с напрежението. Бриджовете и брейкдауните са нещо, което особено си заслужава слушането, защото умело забавят препускащата композиция и тон по тон изграждат една обтегнатост, която отприщват в кулминацията.
The Heart of a Collapsing Star показва градацията на една група, открила своята посока и почерк. Ако сте фен на модерния метъл с уклон към техничния дет и изявени груув влияния, албумът може да ви хареса. Не е умопомрачително добър, но си заслужава преслушването и хедбенгинга. Можете да намерите The Heart of a Collapsing Star в стрийминг платформите.