За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Мартин Найденов Martinez – This Burning Day: Бас в метълкор изгарящ ритъм

Експлозия в огнено червено на сцената и ритъм, който бясно препуска в мелодията. Искра, с която музиканти и фенове пламтят в единна енергия, зареждайки се един от друг. Искра, която запалва приятелства и идеи, оформя думите в послания и реди нотите в песен. Това е емоцията, която изстрелва в небесата адреналина на концертите на This Burning Day. Момчетата безпощадно се раздават и публиката ги следва във възходящия бийт до онзи извънземен пик, когато вокалът остава без глас, а песента те изпраща в нирвана … 

This Burning Day са: Калин Велчев – вокали; Добромир Колев– китари; Тодор Саньов – китари/вокали; Мартин Найденов – бас/вокали/електроники и Илия Лазов – барабани. Групата е ярка и разпознаваема, за всичките 11 години от създаването си има безброй участия в концерти и фестивали у нас и извън граница. Момчетата са свирили с истински метъл легенди, но не се главозамайват, а гледат напред и обещават скоро да ни зарадват с първия си албум. Завесата към новото с носталгия към началото повдига басистът Мартин. И така … 

Кой, как и кога постави началото на горящата ви музикална банда? Представи ни членовете на This Burning Day?
Групата е създадена през 2010, като е преминала през няколко промени в състава, докато приеме сегашния си облик през 2016. Тедо (Тодор Саньов) и Кали (Калин Велчев) горят в бандата от ден първи до момента. Моето официално присъединяване дойде през 2014., въпреки че дългогодишното ми приятелство с Тедо е направило така, че, съпреживявайки всички негови музикални вълнения, се чувствам член на бандата от създаването ѝ. А и слабо известен факт е, че електронните звуци в първите записани песни доста преди да стана басист на групата са мое дело.

Познанството ни търпи своето развитие, но във всеки има по един основен елемент, който кореспондира по един и същ начин с моята същност:
Тедо – генераторът на идеи. Няма значение дали музикални, поетични, графични. Изгубим ли артистичната пътечка – той бута бариерата и осветява няколко други възможни пътечки. А през останалото време свири на 8-струнните си китари и огласява с чисти вокали.
Калин – катализаторът. Да … случва се да изгубим и устрем. Тогава Калин предизвиква експлозия, с която страшно ускорява процесите. През останалото време левитира над сцената или крещи силно, за да се чуе посланието ни надалеч.
Добри – логичната мисъл. Способен е да подреди прецизно ситуации, вариращи от график, в който не всички задачи са все още известни, до събиране на музикална апаратура с обем за три микробуса в един лек автомобил + един пасажер за компания. През останалото време управлява настроенията в музиката ни с китарата си.
Шарки – будната съвест. Когато сме на път да пропуснем важен аспект по даден въпрос… всъщност, забравил съм какво означава да пропуснем аспект. 🙂 През останалото време поддържа ритъма с барабаните.

Мнооого пауър има в музиката ви – и в живота ли сте толкова енергични и темпераментни?
Интересно е как музиката е отражение на самия теб и в същото време е място, където можеш да се преоткриваш или да се поставиш в роля. А за енергията е много важен балансът. Има много моменти, с които жизненият и музикалният ни път ни зареждат емоционално, но през повечето време циклите на ежедневието, в които всички имаме склонност да попадаме, се стараят да изравнят и спаднат енергийния заряд. Мисля си, че точно в този кръговрат се крие и импулсът, искрата, която те кара да не спираш да се стремиш и да постигаш. Струва ми се, че е важно да можеш да бъдеш енергичен, когато е необходимо и да овладееш режим на съхранение през останалото време. Няма да лъжа – най-много пауър консумират опитите ми да си набавя почивка и достатъчно време за хоби.  

Бас китарата дава отчетливия, разтърсващ тялото на слушателя ритъм на мелодията в метъла и хард рока, докъде стига в метълкора?
Често си разсъждавам за основата, която създава басът в музиката. За мен музиката започва там, където се пресичат ритъмът и мелодията. И в този смисъл басът за мен в най-голяма степен обуславя „започването“ на музиката, защото е напълно мелодичен, за да взема китарите, а с перкусионния си характер умее да ги спои съвсем хомогенно към барабаните. А метълкорът, по мое мнение, е стилът, който най-успешно обезличава баса като инструмент. В общия случай, китарните рифове са водещия елемент, който бас китарата често буквално копира. В допълнение, китарният и басовият звук в метълкора честотно имат много допирни точки, което на моменти прави баса твърде неразличим от китарите. Това не спира до тук, ами тенденциите налагат нещо като стандарт в изграждането на звука на бас китарите, което пък отнема разнообразието от характера на този инструмент и инструменталистите. Е, да, ако следваш установеното правило, звукът обикновено е убийствен – неслучайно инженерите работят в определена посока. Разбира се, възхищавам се на басистите, които дори в тази ситуация намират подход към това да са разпознаваеми. Най-важен си остава човешкият фактор зад инструмента: идеите, звукоизвличането, груувът, присъствието. Моята малка тайна е високо настроен бас, взаимноизгодно съжителство между чистия бас тон и драйв тона, комбинация между малки и големи говорители и малко синтетично побутване на бас линиите от страна на електронните подложки, които са неизменна част от инструменталите на This Burning Day.

Разкажи ни за своите китари – коя бе първата? Сигурна съм, че всяка от тях си има своя история?
Когато музикален инструмент влиза в живота на човек, моментът е доста специален. С подчертана значимост, когато това се случва в детските му години. Първата ми акустична китара дойде в момент, в който нямах знания и опит (бях седемгодишен), но пък имах пълното доверие към учителя ми по китара Христо Митков в родния ми Плевен. Очакван и жадуван инструмент. Все още пазя тази китара. След това се наредиха първата електрическа китара, първите барабани, първата бас китара… Повтарям си последното изречение на ум и си мисля колко много пожелавам на младите музиканти подкрепящи и търпеливи родители като моите. Най-богата на истории и с най-сантиментала стойност ми остава една нито скъпа, нито ювелирна китара, но пък доказала се във времето: Yamaha Pacifica, с която не бих се разделил. Преживяла е няколко импулсивни визуални модификации, както и поставяне на струни от бас, за да осъществя характерния си нестандартен строй от времената с групата PSYCHO MIGHT GO (A-B-F#-B-E-G), а тази китара никак не е предназначена за това. Така или иначе останаха някои дори не лоши записи в архивите, записани по този начин. А аз се научих да черпя вдъхновение от разумни и неразумни експерименти.

Правите авторска музика, но преди нея кои бяха групите, които оказаха най-силно влияние на стила ви?
Разбира се, върху всеки от нас е останал отпечатък от любими групи, които са го развили като музикант. Често даже тези групи нямат пресечна точка помежду си. За това обичам да казвам, че всеки от нас рисува с различни флумастери и е адски приятно, че сме се събрали и заедно сме увеличили цветната палитра на бандата. Един доста кратък списък с най-силно повлиялите групи на бандата ни би изглеждал така: Parkway Drive, As I Lay Dying, The Devil Wears Prada, BMTH, Bury Your Dead, Periphery, DispersE, Hacktivist, Northlane, Animals As Leaders, Deftones, Limp Bizkit. А несъмнено метъл влиянието в моето по-късното развитие, което може да се долови в свиренето ми в This Burning Day е дошло от групи като SlipKnoT, KoЯn и Bring Me The Horizon. Групите пък, които ме привлякоха най-напред към свиренето на музикален инструмент, са Queen и Metallica. В допълнение – голям фен съм на някои течения в класическата музика, фолклора и електронните жанрове.

Били ли сте заедно на концерт на свой музикален идол? А ако сега ви се отдаде възможност, къде и за кого бихте тръгнали?
Заедно с This Burning Day като изпълнители имахме възможността и удоволствието да се срещнем и да свирим заедно с групи като Betraying the Martyrs, Jinjer и The Devil Wears Prada. По-рано, при други обстоятелства пък съм свирил на сцена с легенди като Deicide, Napalm Death, Obituary, Destruction … Но имам чувството, че никога не съм оценявал подобаващо тези моменти. Разбира се, огромно удоволствие e да комуникираш в подходяща атмосфера с Glen Benton или Barney Greenway, например. Идолите ми в момента са бандите, които развиват българската сцена и те са хората, с които бих искал да споделям посока.

Работите върху албум – има ли си заглавие, колко песни ще включва, как си представяш обложката му?
Албумът вече е записан и миксиран. В момента проучваме и обсъждаме възможностите за мастеринг, за да бъде завършен напълно и по начина, по който си го представяме. Първият ни дългосвирещ албум ще включва десет песни и допълнителни четири електро трака, чиято цел е да “настроят” слушащия чрез определена атмосфера за предстоящото. Албумът представя творчеството и развитието ни в доста пълен вид. Лично аз реших да изразя себе си, като добавих някои музикални идеи и звуци във вида, в който съм ги създал преди десет години, без оглед на тенденциите на усъвършенстване на технологиите. Своеобразно запечатване на творческата ми мисъл през годините. Що се отнася до работното заглавие, за момента сме се спрели на “Our”, като има доста детайли, свързани с името и неговите значение и символика, които ще разкрием на по-късен етап. Относно артуърка на обложката нещата са доста сложни, защото всеки има своя визия за това как точно  трябва да изглежда тя. Но имаме няколко допирни елемента – сърце и часовник (време), които взаимопроникват в драматично-графична стилистика.

Имате участия на много музикални сцени из страната от години – къде в най-скоро време ще можем да ви видим?
Предстоят ни две съвсем скорошни участия, на които нямаме търпение да видим лица и усмивки, които не сме виждали отдавна и да споделим моменти с любими банди. На 21-ви август се присъединяваме към Lokum Fest Burgas, Metal Edition, като там за доброто изкарване ще се погрижат и бандите Imbecile, Engineer of Death, From The Ashes и BORNAНа 3 септември пък ще сме част от SEPTEMBER SUN ROCK FEST 2021, който се провежда в Добрич. Благодарим на организаторите за усилията, които полагат.

В какво най-силно горят хората от This Burning Day?
На повърхността горим, за да палим тези, които се докоснат до нас и припознаят себе си в нас. Няма значение дали достигайки до идеите ни чрез музиката ни или комуникацията с нас – целта е да си създават щастие под някаква форма. Горим, за да съхраним искрата. И в по-широк смисъл горим в желанието си да възпитаме близките си с добродетели, така, както ние ги разбираме. На този етап не мога да кажа дали го правим по подходящ начин, но не пропускам да призова при всяка възможност всеки човек да полага усилия, за да движи света около себе си по-най добрия, според него начин, докато му стигнат батериите. Бидейки продукт на контекста, в който живеем, в известна степен създаваме контекст за следващите продукти. В каква степен ще променим контекста – зависи най-силно от нас.

Снимки: Людмил ГеоргиевViktoriya Vucheva Photography

Вашият коментар

*

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg