Артист – изпълнител и композитор, лютиер, преподавател, сценичен и продукционен мениджър, изследовател и автор на учебници и книги, той знае какво представлява звуковата вълна на аплодисментите на стотици хиляди. Изпитал го е лично и пред публиката на голяма сцена и зад кулисите като организатор на мега концерти. От години той работи и създава нови и нови проекти. Четири години преподава класическа, акустична, електрическа и бас китара в най-реномираното музикално училище в Дубай, ОАЕ, Brooklyn Melodies Centre по програмите ABRSM, RockSchool UK, Gypsy Jazz & Acoustic. Проучва, развива и популяризира българската тамбура, експериментира с нейното звучене.
В интересната му като приключенски роман творческа биография ще видите Суинг Дикси Бенд Габровo. Следват Биг Бенд Варна, оркестрите на българския Държавен цирк и Райчо Иванов, групите на Емил Димитров и Лили Иванова. Свързваме името на Краси Желязков и с първия балкански културен проект в областта на етно и уърлд музиката „Балкански коне“ и джаз квартета “Монтуно“, с удоволствие слушаме изпълненията му на китара и тамбура. Паралелно с кариерата си на артист – изпълнител и композитор, той работи и като организатор на звездни музикални събития, за които продължава да се говори: легендарният концерт на Металика през 1999 в Пловдив, концертите на Апокалиптика, Ричи Блекмор, Горан Брегович, Майкъл Наймън. Той е зодия Стрелец, родом от морската ни столица. Може би затова будния му дух открива нови и нови музикални предизвикателства – издаване на книги, свързани с историята на българската тамбура, организиране на концерти, сценични участия. И затова е в светлината на прожекторите на „Виж музиката“!
Варна, учителите от самото начало и чарът на морето – къде са те в в музикалната ти аура (биографията всеки може да я прочете)?
Човекът, който ме откри и промени моят живот, е Любомир Харалампиев—Капитана. Ако не беше той, аз щях да стана водач на някоя квартална банда и да създавам доста неприятности на тогавашната милиция. Чичо Любо (както го наричахме) се превърна в моя втори баща и наставник. Другият човек, който ме изстреля в джаза, е Александър Петков – Сашо Кучето. И двамата се превърнаха в пример за подражание и общуването ми с тях и досега ми помага да се промъквам през препятствията на живота. А морето за мен е с главно М, но не лятното, а зимното море. То винаги ме е вдъхновявало и възхищавало със смирената си мощ.
Замисляш ли се често как започна всичко и накъде вървиш?
Съдбата постоянно ме прекарва през иглени уши, за да изпита моята любов към музиката и готовността ми да продължа да се занимавам с това. Ако някой ми беше казал през какво ще премина, никога нямаше да му повярвам. След завършването на висшето ми образование започнах да свиря в различни ресторантски оркестри и паралелно с това ръководех, композирах и уреждах ангажименти на създадения от мен джаз квартет „Монтуно”. След това преминах през „Суинг Дикси Бенд – Габрово” под диригентството на големия пианист, композитор и аранжор Манол Цоков, Биг бенд Варна с диригент Димитър Андреев, оркестъра на Държавния цирк, свирех по кръчми в чужбина. Върнах се и започнах да работя като нощен пазач. После станах част от „Ку-Ку Бенд” и с тях записахме албума „Ръгай чушки в боба”, направихме грандиозно за тогавашните разбирания (и не само за тогавашните – б.р.) национално турне. Станах организатор на концерти в първата частна българска компания „София Мюзик Ентерпрайсис” и за 8 години направихме над 200 концерта на наши и световни изпълнители като Стинг, Металика, Пако де Лусия, Джон Маклафлин, Тото и много други. После бях мениджър на едни от първите музикални клубове в България: Funky’s Pub & Mr. Punch. През това време продължавах да правя и свиря в джаз и блус групи: ДК Блус Синдикейт, Двойка Скуул, Дежа вю”. А 2000 година беше повратна за мен. Заедно с моите приятели Петър Петров и Емил Анчев, създадохме музикалния проект „Балкански коне”, който ме изстреля в етно музиката. Сега се връщам към идеята „Монтуно” – в него участват едни от най-добрите музиканти на България.
Много години изследователска работа, издадени книги и учебници, както и на сцена с тамбурата – какво научи за инструмента, което не спира да те удивлява и днес?
Аз съм много любопитен и любознателен човек и затова музикалният ми път винаги е съпроводен от писане на учебници за българска тамбура, издаване на книжки по музика за малки деца и други наглед странни неща. Българската тамбура стана неразделна част от моя живот. Нейното развитие се превърна в моя мисия. Тя е единственият музикален инструмент в човешката история, който носи етнонима на един народ. Под името Булгария тя се е разпространила в над 15 държави по света. По подобие на хилядолетните български чинари, булгарията е устояла на времето и е надживяла всякакви социални, политически и религиозни доктрини.
Колко тамбури имаш? Сигурна съм, че всеки от инструментите има своята безценна история …
Имал съм 3 тамбури досега, но в момента останах само с първата, която вече 20 години вярно ми служи. С нея свирих в „Балкански коне”, с нея свиря и в последното издание на „Монтуно”. И експериментирам постоянно най-различни неща. Смених позициите, ключовете за настройване, сложих адаптер от гръцко бозуки и дори монтирах специален миди адаптер, с който мога да издавам всички звуци на вселената. Тя е като добра жена и вярна приятелка, безропотно търпи моите издевателства и винаги е готова да ме изненада с музиката си.
Каква свобода на импровизациите позволява тамбурата и в какво е нейното тайнство?
Според митологията, музикалните инструменти са ни дадени от боговете, за да ги славим и да се развиваме духовно като създаваме музика. Това е тайнството на човешкото творчество. Всеки инструмент претърпява различни етапи на развитие, както хората, за да може да отговори на изискванията на времето. В средата на 20 век при създаването на големите фолклорни оркестри се налага българската тамбура да претърпи сериозна конструктивна и звукова промяна, която развива многократно нейните изразни възможности. Днес отново е време за upgrade. Време е българските лютиери да измайсторят прототип на българската тамбура, който да позволява на инструменталистите да свирят в различни жанрове, ансамбли и в по-големи формации – от фолклорни до симфонични оркестри, от етно до рок и джаз групи. Тамбурата може да покаже необятните си възможности за създаването на божествена музика, която винаги ще бъде тайнство и вдъхновение. Всъщност точно по такъв прототип работим с Деян Денчев.
Фолклорът ни е безценно съкровище – често го повтаряме, но оценява ли се той наистина подобаващо у нас? И как, според твоя музикален опит, гледат чужденците на него?
Повече от 70 години хората от планетата Земя се прекланят и аплодират изпълненията на прочутите български фолклорни ансамбли и хорове, които не престават да изненадват и въодушевяват публиката с причудливите си мелодии и хармонии. Оказва се, че нашата сила винаги е била в единението на общността, а не в индивидуалността. Може би това е причината все още да нямаме своя Горан Брегович, Микис Теодоракис, Джордже Замфир или Дживан Гаспарян. Имаме прекрасни инструменталисти и певци, но все нещо не им достига, за да блеснат. Те участват в много международни проекти, но като че ли продуцентите гледат на тях само като на „мечки”, от които могат да спечелят доста пари и след това ги забравят.
Препускаме напред в галоп към двете части на „Балкански коне“ – има ли шанс да има продължение?
Музикалният проект „Балкански коне” беше реализиран в подходящия момент. Днес това би било трудно. Мисля, че ако в бъдеще се създаде благоприятна ситуация, няма да е проблем „Балканските коне” да препускат отново.
A преподавателската ти дейност? Разкажи ни за предизвикателството Дубай!
В Дубай работих в едно от най-добрите частни музикални училища Brooklyn Melodies Centre. Там имах щастието да преподавам на деца от целия свят – араби, индийци, англичани, французи, ливанци и т.н. Преподавах всички видове китара – класическа, рок, акустична и бас китара. За мен беше огромно удоволствие всеки час да сменям музикалния стил и да се срещам с толкова разнообразни жители на планетата. Благодарение на добрия мениджмънт на училището се запознах и работих по най-реномираните програми за музикално и инструментално обучение – ABRSM, RockSchool UK, Gypsy guitar и други. В годините, прекарани в пустинята, успях да израсна като преподавател и човек. Научих се да общувам свободно с хората, независимо от тяхната раса и религиозна принадлежност. Усетих в пълния смисъл на думата свободата и силата на музиката. Благодаря на Бог, че ми предостави тази възможност!
Успяват ли днешните деца да усетят и възприемат твоя устрем към музиката?
Аз съм огнена зодия – Стрелец. Когато се запаля от някаква идея или мисъл е почти невъзможно хората покрай мен да останат безучастни. Доста често в моя кръг горят буйни огньове. Днешните деца са много по-будни и талантливи от времето на моето детство. Може би им трябва малко повече мотивация и трудолюбие, но те често наваксват благодарение на дарбите си.
Работил си и продължаваш да работиш с много талантливи музиканти – интересни личности от нашата сцена. С кои от тях запази истинско приятелство и в живота?
С Димитър Ковачев Фънки сме заедно от Консерваторията и от тогава до сега нашето приятелство е все така живо. Поддържам топли отношения с повечето музиканти, с които съм имал щастието да свиря: Стунджи, Влатко Стефановски, Марко Рамляк, Ники Иванов ОМ, Евгени Йотов и други. С някои от тях се чуваме рядко, но винаги между нас гори огънят на приятелство и незабравими спомени.
На финала като метъл фен държа да изкажа огромната си благодарност към теб за концертите на световно известни артисти у нас! Емоциите от всеки такъв грандиозен концерт остават в спомените ни, без да си представяме всъщност какво коства такова събитие на организаторите. Какво ти предстои: нова книга, проект, концерт?
В момента съм в предстартова треска на проекта „Монтуно”. Подготвям участията ни по фестивали и клубове в страната и чужбина. Чакаме с нетърпение да премине световната блокада, за да представим нашата музика. Освен това в главата ми вървят паралелно още няколко идеи за книги и проекти. Животът ще покаже кое ще стане и кое … пак ще стане, но просто малко по-късно.
Проектът “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”