За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Хангар 42 и изкуството да бъдеш себе си

Автор: Пламена Петрова

„ЗА 1“ е вторият дългосвирещ албум на Хангар 42. Име, резониращо с усещането, което създават на концертите си. Усещането за свързаност с музикантите на сцената и с останалите хора в публиката. Усещане за общност. Такова беше чувството на промоцията на албума, такова е било и през годините на други техни концерти.

Бандата е сформирана през 2010 г. В началото свирят предимно кавъри. Стилово могат да се определят като микс от хеви и траш метъл. Първият им сингъл е “Welcome to Hangar”. Клипът вижда бял свят през 2014 г. Пърформанс видеото и песента са като визитка на групата: с тях те се представят на хората и ги канят в своя музикален свят или в „хангара“. Спомням си първите им концерти в отдавна затворилия врати рок бар “Insight” в Хасково, по-нататък в Пловдив и София. В сетлистите им тогава се срещаха кавъри на Five Finger Death Punch, Adrenaline Mob, Metallica и други метъл артисти, предимно траш и NWOAHM. Единствената песен на български, която ясно си спомням от ранните им концерти, е „Пак ще се прегърнем“ на ФСБ. Разбира се, вероятно е имало и други. 

Снимка: Сара Калпакчиан

Повратен момент за Хангар 42 е 2017 г. Тогава бандата се разделя с басиста си Петър Петров. Красимир Янакиев заема неговото място. Към формацията се присъединява и цигуларят Росен Джамбазов. Заедно с Боян Гегов (вокали), Антон Делчев (китара) и Пенко Стоев (барабани), те оформят актуалния състав на групата. Музиката им става по-мелодична, звученето – по-леко. Стилът им вече е по-скоро рок, който носи белезите на метъл корените на бандата. Усещат се влияния от мелодичен рок, хард рок, хеви метъл и дори поп музика. Текстовете вече са на български. Акустичната балада „Погледнах в теб“ е първата издадена песен в новия състав и стил на групата. Следва „Някой“, в чийто клип участва актрисата Иванка Шекерова. Дебютният албум „Приказка“ е издаден през 2023 г. Промо концертът се състои в хасковското читалище „Заря“. Първият албум отнема на групата цели 13 години, но вторият излиза едва година по-късно.

На 21 май Хангар 42 представи албума си „ЗА 1“. Концертът се състоя в голямата зала на драматичен театър „Иван Димов“ в Хасково, родния град на бандата. Самите Хангар-ци са, на този етап, свързани с местния театър. Първият им концерт в актуалния състав е на същата сцена около 2017-2018 г. (според вокалиста 2017 г., според цигуларя – 2018). Сцена, която несъмнено им отива. Оттогава неколкократно свирят в театъра, през 2018 г. и с камерен оркестър. На промо номер две няма оркестър, но залата е пълна. 

Музикантите изпълняват песните от новия албум „ЗА 1“, както и две песни от дебюта си – едноименната „Приказка“ и „Погледнах в теб“. След откриващата песен, на сцената изскача мъж с реквизитна пушка. Носи халат върху дрехите си и изглежда учуден. Актьорът пита жена от театъра къде играят постановката тази вечер, извинява се за объркването и с фразата „Човек трябва да е подготвен за всичко“ разтваря халата, за да разкрие тениска на Хангар 42. От израженията на музикантите не става ясно дали краткият скеч е част от сценария, или от театъра са решили да ги изненадат. Публиката се забавлява, което е по-важно. 

Снимка: Сара Калпакчиан

Хангар смесиха музикалното и театралното, шоуто и изкуството, и останаха автентични през цялото време. Вокалистът на групата Боян Гегов спомена колко е странно усещането да свирят в театър – сякаш ги дават по телевизията, а публиката гледа някъде далеч. Театралният мотив се появи отново в „Забравени в дъжда“, чийто първи куплет ползва метафората за света като театрална сцена, а хората наоколо като актьори, играещи роля. Може би най-открояващото се послание в музиката им е именно автентичността – да бъдеш себе си, въпреки всичко. Идея, повтаряща се като лайтмотив и в двата албума на групата. Песните им са като маяк, разкъсващ мрака на сивото ежедневие. Дори меланхоличните балади носят лъч надежда и позитивизъм. Това е и нещото, което оставя най-силно впечатление – усмивките по лицата на хората, чувствата, които музиката предизвиква. В този смисъл, музиката на Хангар 42 навява импресионизъм – тя не толкова разказва завършени истории с ясен сюжет, колкото рисува фрагменти от света навън и света вътре в нас. Музика, която се усеща в кръвта и отеква в костите, не само заради силата на звука и басите, а защото е поезия.

Силно впечатление ми направиха най-вече песните „Понякога“, „Помниш ли“ и „Да бъдеш себе си“ – заявка за стила на бандата, носеща основните послания на албума и почерка на едни модерни бардове. Всички инструменти имаха своя момент под прожекторите и шанса да блеснат. Все пак, характерно за рока, китарите бяха на фокус през голяма част от сета. Електрическата китара заземяваше музиката твърдо в рока, запазил отпечатъка на метъл корените на бандата, а акустичната внасяше доза лиричност. Цигулката допринасяше особено за нотката нежност и за подчертаване на мелодичния характер на музиката. Бас китарата и барабаните майсторски поддържаха ритъма и заряда. Все пак, ще отбележа, че в началото на сета бек вокалите се губеха и надали щеше да се усети разлика, ако ги нямаше. В хода на изпълнението нивата се нормализираха. Цветовете на осветлението прекрасно пасваха на песните и подчертаваха емоции, смисли и саунд. Всички елементи от шоуто резонираха и създадоха неповторима сценична магия, изплетена от емоции и облечена в ноти.

Снимка: Сара Калпакчиан

Това е нещо, което винаги съм усещала при тази банда: много по-добри са на живо, отколкото на запис. Не защото музиката им не е качествена сама по себе си – напротив. Но някои неща няма как да се запечатат за запис. На сцената виждаш не само професионалисти, които дават всичко от себе си, за да забавляват публиката и да изсвирят сета си толкова добре, че отстрани да изглежда лесно. Виждаш и хора, които искрено се забавляват с това, което правят; които свирят не само за теб, но и за себе си. Зарядът, който носят концертите им, не може да се възпроизведе на диск. „ЗА 1“ е добър рок албум, но без тази заразителна енергия, минусите изпъкват. Докато живото им изпълнение може да прикове вниманието ти и да го задържи без проблем за час и половина, албумът не се справя съвсем с тази задача. Песните са хубави, всяка по своему. Но слушайки целия албум, те започват да звучат като по формула. В което няма нищо лошо – много банди са направили успешни кариери точно на базата на разпознаваемата формула на песните си. Музиката спокойно може да се слуша като фон, докато правиш нещо друго. И ще е много красив фон. Но при фокусирано слушане, трудно задържа вниманието от откриващия, до закриващия трак. С това се справят песни като „Понякога“ – ритмичен трак, не само заради безкомпромисните барабани и стегнатия инструментал, но и благодарение на анафората „Понякога“, която поддържа ритъма на ниво лирика и вокали. Друг пример е „Да бъдеш себе си“, боравеща майсторски с контрасти. Песен, започваща лежерно: вокалите са почти като шепот, създаващи усещане за интимност, за изповед. Тук цигулката има възможност да блесне, излязла от поддържащата си роля. Мелодичната песен носи леко филмово усещане и напомня на деветдесетарски алтернативен рок. Вокалите показват по-широк спектър: гласът понякога е дрезгав, друг път звъни като кристал; високите тонове в припева, когато се преплитат соло и бек вокали са блестящо изпълнени. Основна в песента обаче остава китарата. Майсторството на Антон Делчев изпъква особено ярко в солото. Компетентно изсвирен, качествено миксиран албум, в който има много емоция и автентичност. Малко повече динамика в композициите и по-пълно разкриване на потенциала на цигулката биха пренесли „ЗА 1“ на още по-добро ниво, но може би албум номер три ще ни даде това някой ден. Не мога да отрека, че актуалният стил пасва на групата. Хангар 42 са намерили своята музикална идентичност и все повече полират творчеството си. Бих препоръчала албума на феновете на мелодичната рок музика, заиграваща се с границата рок-метъл и на тези, които искат да подкрепят родна банда да продължи да създава поезия с ноти. Бих препоръчала и посещение на концерт на онези, които имат възможност да го направят.

Няколко думи за скучната страна на концертоправенето: концертът, както и албумът, са реализирани с подкрепата на Община Хасково (по програма „Културни инициативи“) и местната фирма „Недев“ ЕООД. Същите спонсори виждаме и на други концерти на бандата през годините, както и на рок фестивала в Хасково, където групата обикновено участва. 

Всеки посетител на концерта получи с билета си безплатно копие от албума „ЗА 1“ – още нещо, което групата не прави за първи път. На промото на дебютния „Приказка“ също предлагат безплатни копия на албума на посетителите. Нямам спомен да съм ходила на друг концерт, където ми дават албума безплатно. Не мисля, че се е отразило негативно и на приходите – опашката пред мърч щанда след концерта беше огромна. В допълнение, част от приходите бяха отделени за благотворителна кауза. Албумите на бандата (за момента) не са достъпни в стрийминг платформите. Синглите от двата албума са качени в YouTube. Ако искате албум обаче, ще трябва да си го купите. На диск. Което е очарователно ретро, ако и не най-удобния начин за слушане, във времето на лаптопите без слот за CD.

Снимки: © Сара Калпакчиан

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg