За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Лютиерът Филчо Филчев и историята на една безценна цигулка

Всяка класическа житейска история разказва за израстването на личността и таланта през годините, а тази, която ще ви разкажем днес, проследява нишката на любовта към музиката и цигулката в няколко поколения. Показва как семейната памет цени постигнатото.  Това е историята на три поколения цигулари: самоук дядо, който се научава да свири, но до края на живота си се вълнува много повече от изработването на инструменти; син и внук – също цигулари. История за едно дърво – всъщност за две: едно родословно и за едно истинско, почти вълшебно … 

И двете истории разказва специално за проекта “Виж музиката!” внукът Филип Стефанов, за да ви срещнем с дядо му самоукия майстор – лютиер Филчо Филчев. Филип е родом от Стара Загора, трето поколение цигулар, в момента студент по тонрежисура във Флорида. Кандидатства и е приет с цигулка, свири в учебния симфоничен оркестър на Florida Atlantic University в Бока Ратон и е единственият българин – стипендиант в този университет.

Завръщане във времето
Роден през 1911 в чирпанското село Медово, едва 16-годишен неговият дядо Филчо Филчев създава своята първа цигулка, докато … пасе воловете. Прадядото на Филип е бил много добър дърворезбар и сигурно от него синът му Филчо е наследил умението да сътворява красота от дърво. По времето, когато започва тази музикална история, семейството се е занимавало със земеделие. Филчо е бил най-голямото от четирите деца и баща му го отписва от училище още на 12-годишна възраст, за да помага с воловете и полската работа. Интересът на момчето към музиката бил много силен. Слушал музикантите  по сватбите в селото и си мечтаел да се научи да свири на цигулка.

Неразбран от семейството си, чул неведнъж от баща си, че „цигулар къща не храни“, бъдещият прочут лютиер не се отказва – сам се научава да изработва цигулки и да свири на грациозния инструмент. Първата си цигулка създава по модел на инструмент, който взима от свой приятел – учител от Чирпан, разглобява го и сътворява цигулка от хомота на воловете си (който бил направен от бук). Малко по-късно Филчо Филчев се жени и се премества в казанлъшкото с. Енина, където остава до края на живота си. Само на 20 години е, когато започва да работи в „Кремона“, по-късно става и главен технолог в основаната през 1924 фабрика, на която отдава живота си.

През годините майстор Филчо изработва и поправя цигулки, виоли и виолончела. Лауреат е на международни конкурси за направа на музикални инструменти в Белгия, Италия и Полша. Работи неуморно и в ателието си в с. Енина, където посреща музиканти от цяла България. Цигулките му винаги са били в първата десятка на лауреатите. Всичко това се случва през 60-те години на миналия век, а майсторът продължава да работи до края на житейския си път през 1992. Днес семейството съхранява първата цигулка на майстор Филчо като безценна родова ценност с огромно сантиментално значение. Тя е изработена от бук и чам. В работата си самоукият лютиер е повлиян от традициите на италианските лютиери Амати и Страдивари.

Почти като в приказка с щастлив край
Вълшебната част от историята е в завръщането на първата цигулка към своя майстор. След като я изработва през 1927 година, майстор Филчо я продава и забравя за нея. Минават над 40 години и един ден в ателието му влиза музикант с инструмент за поправка. Майсторът разпознава своята първа творба още от пръв поглед, а и в дъното на инструмента е гравирано неговото собствено име. Възкликва: „Я, това е моята първа цигулка!“ И се разбират да направят размяна: музикантът получава нова цигулка, а тази, специалната, се завръща у дома и остава при своя творец. Сега – при неговите наследници. 

Традицията на цигулките в семейството е продължена от сина на майстор Филчо и внукът Филип – и двамата също са цигулари. „Бях на 18 години, когато дядо почина, но той ме е учил да свиря, показвал ми е как се изработват инструментите. Започнах да свиря под негово влияние, опитвал съм се да правя и цигулка, а през 1982 когато бях на 6 годинки си харесах дърво и го помолих да направи цигулка специално за мен“ – споделя наследникът на рода Филчеви. „Баща ми се пенсионира като цигулар в Старозагорската опера. Той също може да прави цигулки. Завършил е такова училище в Пловдив, правил е и е продал към 100 цигулки през годините. При мен, обаче, се получи малко по-различно. Не съм направил сам цигулка, но продължих със свиренето на този прекрасен инструмент, а в Америка намерих другото си призвание – тонрежисурата и музикалното продуцентство. Мисля, че това е сходно с направата на музикален инструмент, защото е нещо, което остава във времето. Дело, което може да оставиш след себе си, както дядо ми казваше. Музикален продукт, който създаваш, и хората могат да му се наслаждават години наред. Също както на цигулките, за които един ден хората ще кажат: ”Имало някога един добър майстор, виж какво хубаво нещо е направил!“

Днес мечтата на Филип е да развие студиото си в Америка, да продължи да създава и записва своя музика, смесвайки жанровете. Не му е чужда идеята да се завърне в България и да работи дистанционно с хора от цял свят. Споделя, че класическата музика му помага много в това, с което се занимава сега. Иска да миксира електронна музика с класически инструменти и български мотиви, мелодии и ритми. Приемствеността в семейството му, която да съхрани наследството на майстор Филчо, Филип вижда в бъдеще в уменията на племенника си, който още е малък, но показва старателност и сръчност. И силно вярва, че талантът не стои в човека, а винаги иска да излезе наяве!

Снимки: Личен архив на семейство Филчеви

Проектът “Виж музиката!” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

 

 

 

 

Вашият коментар

*

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg