Автор: Стефан Стефанов
Блусът е един от най-особените стилове в историята на музиката – откровен разказ за житието и страданието на обикновените хора в своята същност, той само за кратко се докосва до върховете на популярната музика в средата на миналия век, преди отново да мине в нелегалност. Без претенции за комерсиален потенциал, този жанр задава посока на рокенрола и производните на него стилове, докато самият блус като че ли се чувства по-добре в бекстейджа на славата. Този вечен оцеляващ приема формата, в която бъде поставен, без това да се отрази особено на трапичивия му, непокорен дух и именно тази устойчивост го прави неподвластен на прищевките на музикалния бизнес.
Блусът е голяма музика за големи хора, които са били горе & долу, през целия спектър на емоциите и повечето от тях бяха събрани на събитието на 26-и юли. Блус на български и на английски, бавен и бърз; суров, лежерен или танцувален – всичко това беше част от второто издание на “Блус в парка”. Блусът е най-добрият ти приятел, когато води със себе си голяма част от съвременните български банди в този стил, при това на събитие в прохладен парк и на вход свободен. Това е добрият приятел, заради когото голям брой хора на различни възрасти биха се събрали в разгара на летния сезон в центъра на столицата.
Концертът в Маймунарника звучеше тематично зареден с изпълненията на Smokey Mountain River Band и Delta Roosters, които са български блус машини, поддържащи искрата на тази музика на нашата сцена. Това е искрата, която носи пламъка на едно страхотно настроение, автентичен дух и майсторски инструментали – въобще, всички компоненти, които да ангажират редовия блус фен или да привлекат нищо неподозиращия случаен присъстващ към една нова музикална църква. Без съмнение, пастор в нея може да бъде Камен Кацата, който е прочел това евангелие отпред-назад и отзад-напред – на български в своите парчета или на английски в кавъри като Minnie The Moocher. Ако имате нужда от намеса свише, за да разкършите тела и души, Камен Кацата винаги знае как да помогне.
Предпоследната група, която се качи на сцената – DaBeDa, може да бъде скритият диамант на всяко едно събитие. Музиката носи голям положителен заряд, а цялата тази плеяда от вдъхновения създава един многолик дух, който бързо обзема слушателя. Неведнъж е ставало въпрос, че добрата музика е само част от цялостното концертно изживяване, а сценичното присъствие трябва да бъде по-застъпено по нашите ширини и DaBeDa умеят да общуват с публиката без притеснения. Фактът, че към стандартните за жанра инструменти е прибавен и тромпет дава още по-големи възможности за музикална изразност, а DaBeDa ги възползват всичките на пълна степен. Другият факт е, че да завършиш сета си с кавър на Walk on the Wild Side на Лу Рийд е колкото неочаквано, толкова и запомнящо се. Като цяло, DaBeDa са неочаквано запомняща се група.
Някак закономерно тазгодишното издание на “Блус в парка” просто трябваше да бъде закрито от Blues Traffic, защото едва ли има по-добър завършек от техния плътен, всепомитащ звук. Музиката на им е достатъчно сурова, че да разчиства и асфалтира селските пътища на блуса, а музикалният устрем не оставя съмнение, че всеки слушател ще бъде извозен в правилната посока, дори, ако е писано тя да бъде към ада. Blues Traffic е банда, която има тежест на сцената, защото от нея струи забелжителна увереност, а големият коз са вулканични инструментали, чрез които блус тръпката се предава нататък като електрически импулс. С две думи, те представят по-шеметната и безкомпромисна страна на блуса – онази експлозивна страна, която е била ракетната площадка за изстрелването на рока в стратосферата.
“Блус в парка” е едно от събитията, които имат сериозен принос за разнообразния музикален пейзаж в София в последните години. През останалата част от годината този тип музика може да бъде чута само на тематични концерти на определени места, а чуждестранни изпълнители в жанра почти не идват. Всичко това не е проблем на блуса обаче, защото той е река, която има посока, но няма начало и никога няма да пресъхне.